Green eye blog

И ето приятели изминава 2005 г. и сме на прага на 2006 г. Равносметка нема да правя сега. Ще я оставя за по нататък. Пък и компанията сигурно е готова с подреждането на тарпезата, която трябва да се опостуши.

Навън масово се гърми. Некои хора още не им е дошъл мозъка в главата. Нещо доказват ама какво, психиатрите да кажат. То не беха бомби, то не беха пиратки, то не беха…бомби. Ми гръмни един два пъти па заприсе малко, както казва баба ми. Бива ли постоянно. Като останеш без некой крайник, тогава ти идва акъла в главата. Кому е нужно питам аз.

Весело посрещане на Лето Господне 2006-то. Живи, здрави ще се видим и чуем следващата година.

Приятели, приятели колко е хубаво, когато човек открива щастието в малките неща. Сега слушам песента “ПРИКАЗКА” на P.I.F. и толкова много ми хареса, че тя ме вдъхнови да напиша този пост. Ако не сте слушали това парче (аз съм сигурен, че сте го чували, но не знам дали сте го слушали…има разлика) непременно си го пуснете и слушайте. Има моменти, в които пианото е толкова “откровено” (извинявайте за музикалните ми определения, бих искал да ги третирате като поетични) и в съзвучие с нежната струна на китарата звучат невероятно. Текста е странно реалистичен и ми напомня за Театър…не ме питайте защо обаче. Нали знаете някой неща не могат да се обяснат. Барабаните също имат своята важна роля в пиесата на P.I.F.. С ритъма си контрастират на мелодичните моменти в песента. И придават цялостният облик. Вокалите ли? Ами те са толкова различни в различните части на песента, че дори мен ме объркват да ги опиша. Според мен са мъжкарски.

Компанията упорито се готви за Нова година. На снощното обсъждане за купуването на необходимите припаси се обсъждаха много варианти. Ще ви кажа само най-интересният от тях. Беше дело на Краси (за него ще разкажа повече след 01.01.06 г.) Неговото предложение беше да купим едно прасе (за адета) да го заколим, (пак за адета), като остане полумъртво и даго пуснем да се мъчи до 00,00 часа и ако издържи да го дозаколим и да го изядем Естествено имаше и подобен вариант, само че с Теле. Въобще добре, че беше смеха иначе щях да си помисля “Ебаси и хората, където има…” В последна сметка решихме - алкохол марков, ядене - марково. И като изхождам от това , че компанията е интелигентна мисля ще се получи една много добре изкарана и изпита нова година.

легенда:адет=традиция

Последните няколко дни, а и следващите няколко през новата година ще бъдат белязани от размишленията ми и анализите за това дали да направя инвестиция в нещо, което от отдавна съм искал. Аз разбира се няма да ви давам много подробности за това НЕЩО. То ако стане ще разберете. Но за тази цел водя усилени преговори и консултации с приятели на подобаващи позици. Добре, че човек има и приятели.

Работата продължава - документи, документи, документи, но разбира се и те имат край. С наближаването на заветната дата 31.12.2005 г. на всеки все по - малко му се работи, предпочита да гледа записа от банкетъ напримерНО. Не знам какъв е бил този оператор, но явно доста присърце е взел урока “Тъмни краски в европейското кино” (има ли такъв урок?). А това “Алекс студио” може да вземе наградите за монтаж, най-добър звук и мастериране на DVD! Ако някога искате да си имате работата с това “студио” по-добре вие си снимайте с аматьорска камера и вкъщи на “Windows movie maker” си направете монтирането. Пълно безобразие, колко ли кинти са взели за това безобразие, което са направили - пък и как се кръщават “Алекс студио”!Много претенциозно - Студио!Поувлекли са се малко…

Днешният ден като част от поредицата мързеливи дни се оказа доста ползотворен за мен. Както ви бях споменал в предишните постове наистина труда краси човека, та и аз реших стига толкова седяне, нека де си поразкърша пръстите пред компютъра белким стана по - `убав. Отидох до офиса с намерението да свърша работа, която ще ми е полезна за предстоящите събития - инвентаризация на всички фабрики. И наистина, когато човек знае какво иска го постига - помогнах си доста за предстоящата седмица с оглед на това, че ще се съберат доста текущи задачи, а аз имам да решавам и стари такива. Винаги съм се учудвал как по някой път мога да свърша толкова много работа за много кратко време, а друг път за цял ден не мога да прегледам десет документа. А отговора е много прост приятели всичко е въпрос на концентарция. Харесва ми да съм концентрирам. Това е…

И след краткото време прекарано пред компютъра (около четири часа) и наистина доста свършена работа реших, че е време за заслужена почивка изразяваща се в гледане на филми и излежаване. И тъй като попълвам колекцията си от негледани филми като ги гледам и като прегледах списъка на премъдрия си избрах “Love Actually“. Този път улучих с тематиката - много интересен и занимателен филм заснет по оригинален начин показващ светът на любвта наистина реалистично в навечерието на Коледа. Сигурен съм, че ще ви хареса - силно го препоръчвам на всеки, който харесва оригиналното и различното в изкуството наречено кино. Има какво да се научи и за другото изкуство - това да обичаш и да бъдеш обичан.

Новогодишното запасяване с бомбички не спира, превърнахме се в полигон тука. Нема ли оръжейни комисии да ги възпре тези хора …

На всички приятели и познати (на неприятелите и непознатите също) искам да честитя светлия християнски празник и да ви пожеля здраве, щастие и любов и нека Господ Бог винаги да ви води в правилната пътека. Честито Рождество Христово!

Да няма лъжа, няма измама - тази събота почиваме. Щото трудът краси човека и тъй като станахме много `убави нека малко почивка та да погрознеем. Ето значи `неска (събота) то не беше лежане (станах в 10.00, после пак ставах към 14.00 и най-накрая се събудих към 17.00 ч.), то не беше плюскане, то не беше мюлузлък - ми то сме заплашени от бацила на модерното общество мързела. Но аз казвам НЕ това не е мързел - това е заслужена почивка, защото работихме усърдно през цялата година и нека поне накрая да му отпуснем края на колана (да внимават тези с големите панталони да не им паднат та да им се види бельото).

И както се полага на един такъв ден като днешния - Бъдни вечер всеки по семейно му се събира, говори, вечеря (само постно, да не забравите, пържолите ги оставете за по нататък), обсъжда как са стринка му Пенка и учинайка му Гюрга и т.н. неща от веселото българско ежедневие. И тъй като моето семейство е разпръснато по целия свят (меко казано), което разбира се не ме спира да вечерям (салата от моркови и други ястия, но не пържоли де, да се разберем), та реших ми сега няма с кой да си говоря поне да изгледам един филм - “Perfect murder” (пък то един филм улучих, въобще не се вързва с тематиката на настоящите празници :), но отдавна му се канех ) Филма е интересен толкова долколкото не знаеш кой кого ще пречука (убие, да не помислихте нещо друго) в следващият момент. Големи артисти, голямо нещо, но с две думи, голямо театро, което на никой не му необходимо.

И още нещо интересно - много бомби, много нящо, тея хора за 15 години как не им дойде акъла в главата (как да дойде като хич го няма).

Както може би си личи и от заглавието героите от банкета бях уморени, затова в офиса нямаше (никой), кой знае какво интересно. Всички лежаха по бюрата (ако не са лежали са искали, но са имали документи на тях ). Размяна на впечатления и коментари от рода:”Абе тая Ивана, коя я викна за трети пореден път уе, да му е.. м……та” бяха много често срещани. Всеки искаше да види “пресен” снимков материал:”Я я да вида, е тука много лошо съм излезнала”. Недоспиването във всички се отрази под формата на неистово желание за ядене, и едвам свършихме малко работа за пред хората (щото нали знаете, човек като яде още повече му се приспива)! Но еуфорията ще утихне за да дойде новата - тази от Коледа и Нова година (то пък ще е една еуфория биха казали някои - готвачите напримерНО). Но поне ще имаме тридневна ваканция - ще си попълня пропуските от филми, ще посетя прекрасния ми гимнастически салон (е бъзикам се де фитнес залата), смятам да усъвършенствам уменията си в областта на свободния софтуер и още куп други неща за които ще разберете, в следващите броеве!

Между другото (за РС маниаците) смятам да отстраня тази проклета версия на MySQL 5.0 и да си сложа една от стабилните 4.Х. Не знам къде е проблема (май има достатъчно материал по темата в нета) при 5.0, но по някой път не иска да изпълнява конкретни заявки като след инсталирането на Coppermine photo album, WP дава съобщениe(Critical error There was an error while processing a database query) за невъзможността на сървъра да изпълни зададената заявка.

Емоции , емоциии, ядене, пиене, музика, Сигнал, Каризма, Анелия и “много гръцко” - това са част от определенията за отминалия банкет! Но нека да започна от начало за да ви потопя в атмосферата (нали не си помислихте, че ще ви удавя). Естествено като всяко мероприятие, на което ще присъстват около 200-250 човека (маймуни) и тук не мина без “Абе верно че бехме от 20,00 часа, уле извинявайте” и нали трябва да се съберат всички , в това число и недочулите (заплеснатите) та тържеството започна около 21,15-21,27 часа (как пък не погледнах точният час). В началото лицето К. С. на който повечeто от вас нищо не им говори, но аз ще ви кажа, че това един от нашите директори дърдореше разни “врели некипели” колко сме велики и `убави (е па знаем си го но поне да го беше казал с по весел тон, а не мрънкащ под носа си в микрофона). Направо се замислих, а бе аз наистина ли работя в най-голямата фирма в хранителната индустрия или некъде другаде! Но както и да е - час и половина изтраехме(аз и бат` Ачо) прочуствената реч на другаря и най-накрая почне купона!

Първи на сцената се появиха веселяците Каризма. Но и на най-великите се случвало да пеят и никой да не отиде на дансинга да се поразкърше малко. Затова Миро и Галя почнаха да обикалят и да канят (куцо и сакато)! Резултатът не закъсня! Но Каризма не се отказаха и обявиха конкурс за нови членове на групата. Желаещи имаше. Но не знаех, че ще сме толкова много. За съжаление Аз и Ачо не се справихме като певци (то оставаше и да пеем) и Миро си хареса друг член. Ние с Ачо много се разстроихме от тази раздяла с Каризма, но на него му мина много бързо! Казва ми:”Не се коси, те сега ще дойдат да забият групарите.” И наистина “Сигнал” дойдоха с гръм, но не с толкова трясък , колкото очаквах! Бавно нижеха парчетата едно след друго така както се ниже шашлик за включена скара и ние подивявахме! Жалко че нямам снимки тук! Хард рока течеше на сцената така както ракиите по масите! Мазните балади се изтръгваха от китарите им с чувствеността на майски дъжд! Но нека не изпадам чак в такива подробности И неочаквано свърши, но свърши първата част на групарите, ред беше на Анелия. Момичето много се стара, и при нея имаше купон, но май повече искаха да се снимат хората с нея отколкото да се кефят на песните й. Изтраехме и това чудо! Ред дойде на втората част на “Сигнал”! Каквото не беше направил с гласа си Данчо през първата част го направи сега. То не беха балади, то не беха кавъри направо взеха голямата награда на публиката аз разбира се не изпуснах момента да запечатам кадрото с един голям човек и певец! Но и хубавите неща свършват понякога. Но не и сега. Дойде Добрият старец. Но не за да раздава подаръци, а за да рздаразни децата преди коледа Изсвирих една хубава мелодия от която сигурно се досещате се изви едно еййй такова хоро. Толкова дълго беше че слизаха до първия етаж на Тримона…искаха и вън да излизат но беше хлъзгаво и студено. Абе ужас!

Ивана дойде и тя! Защо ли и трябваше! Била дошле с две коли - една за нея и една за з…….а и (познахте нали). Естествено не се стърпя и седна да изпее едно “гръцко”!

Повече за нея няма да говоря…(пфу защо ли ми и трябваше).

На мен не ми издържаха нервите…батериите също. Снимахме се всички от нашия отдел после и от цялото счетоводство. И кой откъдето.

Малко интересни факти. Бат` Ачо постояно гледаше нанякъде. Но само той си знаеше къде!

Това беше всичко от тазгодишния коледен купон на фирмата. Ако ви е харесало може да си резервирате место за следващият: телефон за резервации 606404!

Мина поредната визитация на уважаемите данъчни, ровиха, ровиха, но ние нали сме си изрядни и нема нищо! Всички тук в офиса са настроени за тазвечершното грандиозно купонясване с участието на Сигнал, Каризма и естествено “звездите” Ивана, Гергана, Петкана, сульо, пульо и знаете как продължава…То ще е едно надяждане, то ще е едно надпиване, то ще е едно надиграване, направо циганските сватби ряпа да ядат! Очаквайте утре много снимки, интервюта с главните действащи лица и естествено моята гледна точка.

А пък суетата си е суета и тук постоянно се обсъждат неща от рода - “Ама парцал, ти с каква коса ще си довечера…?” И съответния отговор - “Ми не знам, моя трябва да дойде да ме вземе в 16.15, щото в 16.00 ?!? съм при Кичка да ме издуха…” И това е само част от празничния пейзаж тук! Другото си го представете Айде и аз да отивам, че бай Киро ме чака, май ще играе ножицата пак…

Искам да изкажа огромна благодарност за направата на този блог на Izida, която има огромна роля в компютърното ми (по специално Web) ограмотяване. Както и на всички приятели и познати (и на мен също), които с ролята си в това театро наречено Живот, ще срещнат имената и постъпките си чрез мен тук.